КАК ДА ЧЕТЕМ ЕТИКЕТА?

Съгласно Наредбата за изискванията към етикетирането и представянето на храните от 29.07.2001 г. етикетът на всеки един месен продукт трябва да съдържа следната задължителна информация, изписана на български език:

1. Наименование на продукта
2. Състав - Списък на съставките в низходящ ред, в зависимост от вложените количества, в т.ч. и добавките, притежаващи Е-номера със съответната категория, към която принадлежат.
3. Количество на определени съставки – Изписването на количеството на определени съставки се отнася за продуктите, в чиито наименования или чрез информация върху опаковката е обявена някаква хранителна претенция. Например: шунка с ниско съдържание на мазнини - % мазнини.
4. Срок на трайност - За малотрайните продукти срокът на трайност трябва да бъде обявен с „Използвай преди”, а за продуктите с удължена трайност - с „Най-добър до”.
5. Условия за съхранение/употреба – Като условие за съхранение се посочва температура, която гарантира безопасността на продукта. При необходимост се обявява и начин на употреба. Например за суровите месни заготовки: „Използвай след термична обработка!”
6. Нетно количество – Нетното тегло се използва за продукти, които потребителят купува вече опаковани, претеглени и етикетирани.
7. Тип опаковане – Продуктът може да бъде опакован под вакуум, в защитна атмосфера, да бъде насипен.
8. Контакти на производител - Задължително е изписването на фирмата производител и неговите контакти за връзка.
9. Страна на произход – Изписването на страна на произход се отнася до продукти от внос, които са произведени или са преминали частична обработка извън територията на България.
10. Партиден номер – Партидният номер служи за идентификация на продукта, необходима за неговото проследяване по цялата хранителна верига. Много често през партидния номер се изписва латинската буква L, която произтича от „Lot”, в превод на български „Партида”. Потребителите могат да сигнализират на производителите, че не са удовлетворени от качествата на даден продукт, като им съобщят партидния номер чрез изписаните контакти за връзка. По него производителите установяват какви нередности са причинили недоброто качество на продукта и ги отстраняват.
11. Маркировка за рециклиране на опаковката и вида на материала, от който е изработена – Между стрелкичките се поставя идентификационният номер на материала, от който е изработена опаковката. Под знака се изписва абревиатурата му. Например: LDPE (Low-density polyethylene) e полиетилен ниска плътност.
12. Маркировка за разделно събиране на отпадъци от опаковки – Всеки производител или вносител трябва да поставя означение, че отпадъкът от опаковката се събира разделно.
13. Знак, изобразяващ принадлежността на производителя към колективна организация за оползотворяване на отпадъци.
14. Ветеринарен регистрационен номер – Този номер се изписва на етикетите на всяко предприятие, преработващо животински продукти. Той трябва да бъде елипсовиден и да съдържа абревиатурата ЕО.

<-- ПОЛЕЗНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ